|
аз истински приветствам това мнение,
то не просто е градивно и конструктивно,
толкова жар и позитивизъм,
воля за успех
в средите на анализаторите винаги е съществувало схващането, че градове като вашия( София, Варна, Бургас) имат предимства (аз съм от Стара Загора) пред други, изразяващи се в гео-плитическото ин положение и редица последици, изхождащи от това
какво всъщност казвам с тая плетеница от думи, факта , че сте граничен град, како и Варна и Бургас и Ви дава шансове за развитие и бизнес, от които всички "Вътршноконтинентални"градове са лишени, не зная дали си даате сметка, като живеете, там, вътре в нещата , не че това решава кардинално проблемите, но е ръка подадена от Господ, не визирам просто онази куфарна търговия, която битуваше преди години, тя и по вътрешните градове бе ширнала, макар и да им бе по-трудно на хората там, от тук не ходеха до Румъния , но до Турция и даже доста до Събия
при вас има движение постоянно (ппо реката навън навътре, по моста...)
там където имаповече ВУЗ-ове има повече живец, тук Варна е облагодтелствана, за София нищо не казвам, там просто като столица, всичко се случва, тан е епицнтъра
...и за оплакването, представяте ли си ако тази енергия , вложена в хленчене беше вложена в нещо градивно и конструктивно, как би с преобразил
колко много сили влагаме да се ядем и хленчим и как скъпим тези сили ако става въпрос да се работи реално
вярно :безработица, отчаяние....тук може да изреждаме..
но кой да го направи ако не ние и ког аако не сга
чисо казано вярвам, че ако един българин успее в чужбина, то той ще успее и тук в България, з атам не се искат по-малко сили, умения и воля,
и зщо от тях и успехите му да се ползват немци, американци..., а не майка му и баща му, тук, приятелита , суъченици, внуци....
да се замислим, а?
и за финал едно мое любимо стихотворение на Киплинг, в поздрав за тези, които имах атърпението да стигнат до тук
АКО
Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят-без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;
ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си-да бъдеш все тъй ненадвит,
ако обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;
ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, аланикога гневен,
ако можеш да бъдеш в боъ храбър, но не дилетант,
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;
ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
/а пък тези край тебе не са/-
о, тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
че си станал ти, сине мой, мъж.
танцувай по ръба на острието
|
Re: приветствам [re: TAfricanski]
