Абсолютно вярно, колкото е да не ми се иска.

Другият проблем според мен е, че децата се възпитават в пасивен патриотизъм (и псевдо такъв, който е чиста експлоатация на националните комплески с търговска цел; успешно наречен от един от създателите си "прима-патриотизъм"; той ми е обиден и не искам да го коментирам)
Та, какво имам предвид с "пасивния" патриотизъм? За мен това е схващането, че като се самонаречеш "патриот" и ставаш истински такъв. Изразява се основно в това да се караш на всеки срещнат в кръчмата, че се е ударил по-слабо от обикновено по гърдите, заявявайки "булгар, булгар". Да мразиш всеки, който не извършва този ритуал, бидейки убеден, че той не е "истински" българин. Да мразиш всяка различна нация (?!?) била по-назад ("маймуни") или по-напред ("бандити/крадци/машини за пари") от българската. Да си оптисал българите си, които от хубаво или лошо живеят/работят/учат в чужбина (!!??!?), наричайки ги "дезертьори" или "родоотстъпници". Да отричаш всякакви закони и правила в собствената си страна (това не знам как го свързват с "българското", но е факт; предполагам тези, които измислят правилата в България не са българи според "патриотите"). Същевременно си готов да лъжеш, мамиш, крадеш, хвърляш боклуци под прозорците на други свои сънародници, които автоматично престават да бъдат "българи" в такива критични моменти. След всичко това да се изживяваш като едва ли не "спасител" на нацията на когото всички са длъжни да дават ракия на кредит.

Неизживян ренесанс ще кажат някой.

Така е, и какво правим по въпроса?