|
Когато бяхме деца, всичко беше игра. Имаше безметежна игра на стражари и апаши, а не бизнес митинги. Имаше песен на щурчета, а не поредния частен проект. Имаше филия с лютеница, а не поредната изкюствена диетична храна. Имаше лагерни песни, имаше огън в нощтта, а не забързани хора, всеки със свойта съдба.
Когато бяхме деца, всичко имаше аромат. И полето и цветята, и топлите летни нощи в които боси се гонехме по прашните улица на малкия град. Когато порастнахме полетата и цветята се замениха от телефони и дрехи, от нови играчки които нямат аромат, нямат живот - компютри, коли, дрехи, къщи, нови диети, скъпи играчки без никаква стойност, проза и много тъга.
Когато бяхме деца изгрявахме със изгрева и жадни за откривателства детски очи. Когато порастнахме, получихме жадни за притежания умове.
Когато бяхме деца залязвахме с копнежа за утрешния ден и новите откривателства на мечтателя. Когато порастнахме залязваме с мисли за утрешния тежък работен ден.
Когато бяхме деца имахме мечти - да стана капитан, да стана моряк, поет, пилот, пожарникар, учител, учен - да откривам други вселени, непознати простори и висини. Когато порастнахме останахме без мечти - имаме ежедневните цели в един силиконов свят, изпълнен със стремежи, борби и война. И тази война не е с оръжие, тази война е защото не сме вече същите чисти деца.
Когато бяхме деца имахме очи да видим онова необозримото, вълшебното, безценното - любовта. Когато порастнахме заживяхме в забързан свят, луд свят, свят на борба, на страдание, свят без чест, без достойнство, без доброта, свят на война.
Драги ми читателю, ако и ти мислиш така, спри за миг, остани в тишина, и потърси в себе си онази чиста детска душа. Потърси онези невинни очи, онази чистота, нежност, магия - която се среща само в деца!
|
когато бяхме деца
