на практика помага да се замислиш за всичко което си обичала и загубила! Нима това че си страдала когато си го губила е успяло да го задържи? Именно за това живеем - да обичаме. Но не и да се привързваме. Всяко нещо към което се привързваме ще нидонесе болка, когато се отдалечи или загубим. И не самото нещо носи болката, а нашето привързване. И независимо колко силно сме привързани, ние пак го губим. Тогава какъв е смисъла от привързването - това е егото и алчността - да притежаваш това нещо, да е само твое - и това отношение е малко вулгарно. Защото така правим затворници най-близките си хора - да са само наши, да са обвързани или да се чувстват длъжни. Когато двама човек са заедно и то без привързаност - със свобода - тогава те са най-заедно. Хем има свобода и те са избрали да са заедно защото така чувстват сърцата им, а не некакви собственически мисли и схеми.