Това ме прави и толкова подозрителна към чуждия опит, което вече не е хубаво.
И защо пък да не е хубаво това, да се съмняваш в чуждия опит и думи?! Аз пък винаги си имам едно на ум и не хващам вяра на 100% на нищо, докато не го проверя. И това, което не мога да проверя, го оставям в базата данни за проверка на по-късен етап. Нямам бърза работа. Има хора, които си измислят съзнателно, но има хора, които са заблудени и то много и то от години. Както се казва- по делата ще ги познаете. Нищо не приемам аз за чиста монета. Съвети съм искала и ще искам, но аз съм тази, която решава, кое е за мен и кое-не. И от гоненето на щастие и смирение съм се отказала, да ти споделя. Мислих, наблюдавах и стигнах до прозранието, че смирение няма. Има само спокойствие и тишина от време на време и дотам. Също така съм се отказала от т.нар. приемане на самия себе си до тая степен, в която да не ти пука от нищо. Щото по тая логика- циганите трябва да са най-щастливите хора. Ама не искаме да живеем като тях, нали.
Уравновесените хора, естествено уравновесените, не носят белезите от детството. Освен това са постигнали повече неща, с които те са доволни и това ги прави уравновесени. Уравновесяването не е нещо, дето можеш да си го самовнушиш, нито е по команда. Щом сме неуравновесени, значи има какво да учим още и то много, за да наваксаме. Тогава ще си дойде това качество естествено. Защо ми е да съм равновесна и така да си спъвам развитието?! Ами нали точно от недоволството в мен аз се импулсирам да уча нещо, а не да блея и да съм доволно свинче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите