Толкова нежно и хубаво звучи това, което си написала. Толкова хубаво ми стана, като видях, че още има хора, които могат да обичат по този начин.
Впечатли ме възрастта на този човек. за мен винаги е имало три много специални възрасти в живота на човек - 10, 16 и 22 години. На 10 сякаш започва "осъзнатото детство" - тогава хем се "най дете", хем остава съвсем малко, докато прекрачиш прага на детската възраст. На 16... тогава като че ли човек почва да гледа по-осъзнато на неща като привързаността, обичта, любовта. И на 22 ... за мен точно това, точно тия 22 години са времето, когато човек е истински млад - вече не малък, не съзряващ, а просто млад, не толкова невинен като на 10, не същият като на 16... но запазил най-доброто и от двете възрасти. На 22 човек наистина има криле. И се чувства щастлив, лек, въздушен, мисли си, че всичко е прекрасно... и иска да сподели това, прекрасното, с всички останали. И точно тогава сякаш е изпълнен с доброта и обич към всички - добър е не защото ще спечели нещо от това, а просто защото отвътре му идва да е такъв, обича, защото прелива от обич и иска да дава, да дава, да дава... да ръси с пълни шепи. Знам го, защото и аз бях такава на 22. Това е, метафорично казано, възрастта, на която си мислиш, че ще живееш вечно - но го мислиш не по онзи, арогантния начин, в стил "аз съм безсмъртен, всичко ми е позволено"... а просто така се усещаш, щастлив си заради самото щастие и ти се струва, че наистина имаш криле и стига да поискаш, ще полетиш. Такива бяха моите 22.
После... само година по-късно се случиха неща, които ми оставиха огромни рани в душата. Но не позволих да ме счупят. Последваха няколко години, които понякога искам да залича от живота си, все едно не са били. Но после си казвам, че може би пък са били нужни и че не бива да ги забравям. Случват се неща, които ми причиняват по някое и друго "натъртване", дори "синини" ми оставят. Но мисля, че не съм счупена... все още... вярвам в добрите и хубавите неща, и, както ти казваш, чувствам се щастлива и намирам моите си начини да се чувствам добре. Мисля, че някъде дълбоко в себе си всички пазим по нещо от своите 22. Но го разкриваме само пред онези, за които сме сигурни, че няма да го счупят.
ПП. Точно сега слушам нещо, което обожавах, когато бях на 22... и се чувствам по същия начин както тогава:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите