ей ей, празнотата няма нищо общо с чувствителността! Чувствителността е качество което определя с какъв интензитет си способен да регистриращ събитията. Може да си в покой и да продължаваш да регистрираш събитията. Дори когато си в покой тази способност - чувствителността нараства, защото имаш по-голям капацитет на възприемане. Чувствителността е качество което определя дали усещаш - материално и невидимо - например навън е студено, ако не си чувствителен (например напил си се като кирка) можеш да легнеш в снега и да не усещаш студ. Твоето съзнание е замъглено от там и чувствителността ти е занижена.

Покоя е просто липса на мисли, чувства и емоции и наличие на наблюдаване - осъзнаване на онова което Е в теб и извън теб.

Друг е въпроса че когато си чувствителен си раним. Но си раним поради липса на безпристрастие - тоест съществува егото - казваш си този ме нарани, онзи ме настъпа, този ме прекара. Финни са измеренията на нараняването и онзи който има по-голяма чувствителност е по-склонен да бъде наранен. Това не означава обаче че той няма избор - има избор, да продължи да е чувствителен но също така и безпристрастен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите