|
|
| Тема |
 Мисля си... |
|
| Автор |
Дeнни (Overlander) |
|
| Публикувано | 05.12.12 09:53 |
|
|
|
То не е отсега, от години е, но още търся отговори, много отговори.
Но... мислех си как понякога едно изречение, казано /написано/ в /не/подходящия момент, може да ни промени задълго... може би завинаги.
Преди малко повече от 4 години приех една поръчка за превод... която по силата на всякаква логика не трябваше да приемам.
И оттогава... нищо не е същото. Аз не съм същата.
Нещата се навързаха - защото книгите бяха не една, а три.
Покрай тях срещнах много нови хора.
Някои от тях познавам и сега.
Душата ми не е същата... или поне това, което е останало от нея. Защото тя остана в последната от тези книги.
Прочетох останалите книги на тази авторка. Пак поредица - само че не са три, а пет.
И им дадох каквото беше останало от душата ми.
Те няма да видят бял свят на български.
А аз знам, че трябва да ги преведа. Душата ми го иска. Заради мен - защото виждам себе си в някои от героите. Защото не мога да спра да мисля за това.
И...
Ако преди 4 години бях отказала онази поръчка, всичко това нямаше да се случи...
И дали щях да приема, ако знаех... какво ще се случи?
| |
| |
| 
|
|
