|
|
| Тема |
 Мене пък това ме мъчи от известно време. |
|
| Автор |
coffeemate () |
|
| Публикувано | 20.11.12 20:13 |
|
|
|
Гледам- на всички им се реве и аз да ви донатоваря допълнително с един въпрос. Кажете ми, аджеба, защо хората сме толкова сбъркани. Защо точно, когато на един човек му се пооправи положението и точно тогава той/тя показва едно друго лице-злобно, отмъстително, надменно.... Знам, че всеки с нещо е лош и че в най-добрият човек стои по нещо лошо, но защо това лошото е толкова плитко положено в масата хора.... Нали човек, когато е щастлив, той лети. Как му се занимава въобще с гадории?! Как му хрумва гениалната мисъл, че сега му се е паднало да смачка приятел?! Ей глупав народ ....
Това го наблюдавам от години. Някога много го изживявах, късах с "приятелства", сега... не. Случва се след време да ме потърсят. То няма вече сили и вяра в хората останала. Казвам си вътрешно "кво да те правя..." и продължавам контактите. Убедена съм, че аз също имам вина. Къде е я търся толкова години. А не са чисто лоши тези хора, които временно изпадат в такова объркване. Абе, какво пиша.. глупости... те са даже добри хора. Ама как се получава това...
| |
| |
| 
|
|
