|
сърцето е твое, дори и ветровете в косите ти, дори светлият личния звук на някое пиано, и новата песен в утриния час, нощта пресичаща градът надлъж, кръвта във соковете на стеблата, сърцето... светлината и земята...любовта, тревичките в тихите дъбрави... изгубеният спомен за твойто минало, дъждът топъл и светът станал по-красив и бял и той е твои... сърцето, наистина искаш ли го, да е твое?
когато губим и тези ноти в песента на живота, и когато паднали на колене се молим, за онова което като че ли ако ни го отнемат ще сме като мъртви, и тогава сме по-живи от преди, по пъстри и ароматни, и богати, дори когато губим сърцето си... колко път до сега извървяхме, колко ли още остана? Колко разпиляни надежди, в луд кръговрат, със шарени краски. Неясни хора с ясни лица, обещават, и любов и жива вода, и така минават си дните, с надежда и сълзи във очите... така са нещата, има ад, чистилище, рай... остава само тишината. Ще се срещнем във новия век, задавай въпроси...
Редактирано от Aнгeлe на 09.11.12 14:57.
|
Re: Що така бе Силве? [re: scissors]
