|
Тема |
Re: Романтиката като баланс... [re: юpaтa] |
|
Автор |
coffeemate () |
|
Публикувано | 05.11.12 16:18 |
|
|
Юре, нека ти кажа тук, какво мисля за темата ти в Споделено.
Нас един ден ще ни съдят по намеренията. Остави фразата, че пътя към Ада бил постлан от добри намерения... Заеби това. Дали ще си "сготви" една жена бебе чрез изкуствено осеменяване или няма, дали ще си "открадне" или няма, дали ще го роди след нормален полов контакт със собственият си мъж- това няма никакво значение мисля. Децата просто не трябва да са амбиция. А те са. Амбиция да се направят в определен отрязък от време, че после намсикво, че така ще задържи жената мъжът си, че тая родила- дай и аз да родя, да не остана по-назад, че трябва родата да е доволна и особено свекървата.
При мен само факта, че с години знаех, че ще е трудна работа това с децата, само това ме накара да гледам на процеса по-различно и с чувство. А за второто и третото- нито амбиция имах, нито съм участвала в решението Хахаха
Та така- децата трябва да се правят с любов. Голяма мъдрост казах
Редактирано от coffeemate на 05.11.12 16:18.
|
| |
|
|
|