Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:17 04.12.21 
Клубове / Общества / Непрофесионални / Романтични души Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Приказка за Зеленото Нещо и Тъжният Принц
Автор Алената Буква (прозрачна)
Публикувано14.07.12 01:14  



...всъщност не започва с "имало едно време" или "някога много отдавна", или пък "това се случи тогава, когато", а още повече пък с "живял/а някога". Дори с главна буква не започва. И изобщо няма нищо общо с началото на една приказка. Въпреки това, не означава, че не можем да и лепнем такъв етикет. Наскоро срещнах червено вино с етикет за бяло, ама някой пита ли го какво му е било, когато те объркат. Не стига, че ти пльоскат етикет, ами и сбъркан!! Че и бяло, сухо! То си беше чисто Каберне ...
Та, време е май да започна.

Приказка.

Познавах един принц. Само че този принц, не е просто някакъв си там с царство, кон, сто кила уиски и разни тинтири-минтири пантофки, които да си подмятква наляво надясно. Не! Той е от онези, които крият в себе си красиви неща. И имат принцеси под дюшека, за всеки случай. Поглеждаш в едното им око и хоп, благородство. После в другото, хоп, достойнство. Ей така те замерва с разни неща, които ти падат на главата, по никое време. Този принц е много тъжен, но сега няма да ви разказвам за него, въпреки че знам какво обича. Да стреля с удивителни, особено, ако са с „никога“/това е вид оръжие срещу лъжовни принцеси/.

Приказка. Приказка.

Приказката ще за Зеленото Нещо. Понеже обичало да седи на земята и от там да си плува в потъналите облаци. Облаците слягат, като дюшек на съсед от горния етаж и ти правят мъгла от скърцащи пружини в леглото. Оо, здравей стари приятелю Дебел Задник, на който му се спи наляво-надясно , бях те забравила, мислиш ли за мен въпреки, че не издавам нито звук освен с пръстите си, които разказват за Зеленото Нещо в мъглата? Заваля му дъжд. И той отговорил " скръъцц-скръъцц-жжззззцц".

-И на мен ще ми липсваш! -казала тя докато бавно студът от левия и крак прониквал до основата на кожната и чувствителност към тъмното.

Там дълбоко под сивия панел, далеч, където думите живеят във вълни и се разбиват на пясъка, Зеленото Нещо бавно превръщало себе си в лилаво, като едно истинско облачно падение, над нощните лампи на булеварда, на които така и не знаеше името. С него бил и Мукоплант на доктор Тайс, помахавайки му от светещата кутия с намишочения паткан, верният му приятел след ..хм 00:54 - любимият му час за приказки по никое време, без особено значение в думите и цветовете. Колко време продължава едно шест докато стане седем? И изобщо някой питал ли е 10 има ли срок на годност?!?! Срамота ...

Върхът на пръстите бяха студени, докато галеха бавно лявата вежда. С горната им част, кожата е плюс, хм.... около пет градуса от устните-леко напукани в долната си част. Към края на девет , езикът се облиза сам и създаде след себе си лепкава течност, със свойството да изчезва за по-малко от 60 секунди. Мисля че някъде някой по това време точно в този момент вкара гол. Дебел Гъз каза триумфиращо - "скръъЪЪъцццц, жжззммммзццццц.!!!".

По това се познават голите хора - скърцат като раждясали. Въпреки че, напоследък Зеленото Нещо никак не можеше да помни и поради това повтаряше едни и същи неща по няколко пъти, като например " сърби ме почти накрая" , "ръцете ми са детски" и "мусаката е по-вкусна с пантофи". И нищо никъде няма нищо общо, защото "Онова Усещане", което се намира в края на крилата ти /по дяволите я се виж по-добре/, не съществува ако не знаеш как да ги отглеждаш в себе си. Като кактуси. Не можеш да ги пипаш току тъй! Даа, крилата имам предвид. И то, когато ти скимне. Не обичат и да ги преполиваш със сантимент, понеже подпухват като умряла костенрука. А Онова Усещане е за въздухопроходимост, когато въпреки че частиците случвания преминават през теб , точно те ти помагат да се издигнеш, нагоре-нагоре-наогре или пък да се спуснеш рязко надолу, надявайки се да си по-бърз от собствената си смърт. Каква глупост.

Както всички глупости, които ти се случват, понеже не вярваш в най-стария закон на цялата земя, който гласи :

„…ако някой, някъде мисли понякога за теб, то със сигурност ти ще помислиш поне веднъж за този някой.“

Зеленото нещо за пореден път му каза : „Извинявай“.
И заспа.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Алената Буква на 14.07.12 01:18.</EM></FONT></P>

Редактирано от Алената Буква на 14.07.12 07:08.



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.