|
|
| Тема |
 Две |
|
| Автор |
Coraline (прозрачна) |
|
| Публикувано | 29.01.12 18:30 |
|
|
|
Имам две сърца.
Не две части на сърцето, а съвсем отделни такива. Едното е като всички останали сърца и предназначението му е за онези неща, които те поддържат жив. Любов. Приятели. Поезия. Безумие. Изкуство. Думи. Работа. Семейство. Секс... Има си ритъм, който избухва, когато съм гневна, отегчена, притеснена или целувана продължително, когато се предавам, или скърбя, когато обичам. Всички обикновени неща, които може да изпитва едно сърце погледнато през ренген или докосвано с най-тъмното на зениците. И всички онези трептения, които преминават до краищата на тялото. Като оргазъм. Като фабрика за чувства. Не е нищо особено, ти също имаш такова.
Но понякога, само понякога, изпитвам абстиненция от липсата на второто. То е онова, което вдъхва вяра в съществуването на първото. Онова, което го оцветява в червено, когато е изтръгнато или когато го прибираш в джоба си. Или слагаш под похлупак. Или отричаш. Или всички онези неща, които обичаш да му причиняваш с езика си. Обичам езика ти под всякаква форма. Понякога изпадам в очакване, да се превърнеш в един голям език, по който да се спусна. Гола.
Усмихваш ли се? Знам.
И когато го поливаш, за да расте до неузнаваемост, аз те мразя. Мразя второто сърце. Да признавам зависимостта си с мълчание.
Липсваш ми.
| |
| |
| 
|
|
