|
ми, срещнато из дирските околия ...
и така ... просто споделям си го тук, че нещо ми загъделичка под лъжичката :)
- Настани ли се удобно на трикракото столче? Такааа....Тя, таз приказка не е съвсем приказка, ами си е една най-истинска история...
– Нямам трикрако столче...
– Добре.. може и по-турски да седнеш.
- Mоже ли да използвам дивана вместо...
–Може:-))) Аз, докато разказвам, шия на гергеф и очилата ми са виснали до носа...
– Че ти нямаш очила!
– Е нямам, ма сега за случая си турих едни камуфлажни с диоптър. И на гергеф не шия, ма сега ще шия за по-ретро-интелигентен вид ...
– Да не се убодеш и да заспиш...
- Не де.. нали гледам дупките на панамата... Когато бях 11 клас, луднах да чета за кандидат студентски изпити още от зимата. По наше време тъй се правеше...
– Девойка, девствена?
– Да.. бях още девствена...
– От четене, нерви, треска и недоспиване така изпосталях, че сега ще ти е трудно да си го представиш, какво представлвах. Косата ми беше дълга и буйна, до кръста дълга, тъмнокестенява почти черна.
Хубаво, ама към началото на май дойдоха приятелки на майка ми по нейна молба да ме вразумяват, че не мога такъв чироз да се явя на абитуриентската. Нямало да си намеря кавалер и нямало да имам хубав спомен от нея. И започнаха систематически и методически да ме тъпчат...
– Трите феи...
– Да... За сведение навсякъде бях изпосталяла, но имах все още някои закръглености, останали по мен на фона на слаботелесието ми... оттогава мразя да съм слаба...
- Оооо... закръглености, значи...
– Мааалко позагладих косъма и кокала за 24 май и абитуриентската мина по реда си...
– А кога си загуби най скъпото...
– Чакай де, после за това... и като почна пак едно безумно четене, та до изпитите .. на които едва отидох.. толкова вече бях зле.
– Абееее...
– Стой сега и чакай, защо преварваш събитията като метиляво шиле!? Не съм била дефлорирана през учебно време, естествено...
– Ок, давай по хронологията...
– Да.. след изпитите, вече съвсем изпосталяла, легнах болна.. Тежка форма на гастрит, нервен стомах отиващ към язва и тва на 18 г. Не можех нищо да хапна... всичко повръщах и слабеех... Бях на системи , на илачи, на какво ли не. Не, та не... не се оправях.
–Пътник...
–Тогава баба ми, лека и пръст казва: „Няма да стане така тази работа, почваме да я церим по бабешкиии!“ - по-скоро по дядовски се оказа.
Имало в наше село, т.е. на баба селото, един дядо, който отглеждал стадо кози. Само че, козето стадо не от какви да е кози, а специални!
– Саански?
– Отглеждани по специален начин...Саански кози, аз не съм виждала... те не бяха ли библейски едни такива...Ама тез други. Особеното при тях е, че са хранени само с един сорт специални круши и от тез круши млякото им става страшно дъхаво и лечебно.
То поначало козето мляко е лечебно...
Дядото го знаят чак в румънско и идват да се лекуват чак от там при него.
Бабината къща си стоеше, макар и стара.. .Никой там не живееше, ама баба си я беше стъкмила и си я нагледаше... имаше си носталгия към нея... Родна къща, все я теглеше, макар и от години вече да живееше в града.
Та хваща ме тя и право на село. Аз вече не мога да ходя. Едва ме закарват и ме слагат на легло...
А в селото една тишина, едни пчели жужат, едни упойващи природни аромати... аз на спокойствие в една бяла одая. Книжки и само лежане и крушово козе мляко - по глътчица на час. Около мен разни билки разхвърляни и сухи крушови листа. Това е един от най-райските ми периоди. Четях си тогава на воля и „Скарамуш“, и за „Капитан Блъд“, и всички книжки, за които все не ми оставаше време в училище. Кожата ми беше станала прозрачна и баба все се кръстеше като ме гледаше...На светица съм й приличала. А на ухо на съседките все плачеше, че ако ме оттърве жива, курбан щяла да даде...
Мина месец. Аз само крушево мляко по малко и нищо друго. По лъжичка през половин - един час.
Спрях да повръщам, започнах да се изпълвам със сила. За напълняване и връщане на килограми беше рано да се говори, но можех да ставам и да се разхождам по малко в градината. Тогава селата още не се бяха обезлюдили и селото си имаше училище – момичета, момчета, млади хора всякакви...
Вестта за болното момиче от града беше обиколила селото. Започнаха да идват първо съседските момичета да ми правят по малко компания.. после цели тумби от селото.
Към края на лятото стана ясно, че ще има някакъв младежки празник в селото. Вече се уговаряше първото ми излизане от месец и половина. Можех да се движа свободно, но от време навреме ми се виеше свят .. не бяха започнали да ме захранват още с друга храна.
Тръгваме ние на дискотеката.. още светло беше...Преди да започне веселбата стоят разни момичета и момчета на групички. В моята група момичетата изведнъж почнаха да се натискат да ме прегръщат и да ме душат, да си завират носовете по косата ми, в деколтето ми и къде ли не...
Миришела съм особено.. сладко.. на какво, на какво...На круши!!! Или, по-скоро на млечни круши. Някаква непозната миризма.
– Да те схруска човек...
– Почнаха да спорят каква е миризмата. Включиха се и момчетата...
Дискотеката почна и това беше повод да се натискат и надпреварват да танцуват с мене. А тя цялата работа била да ме душат. И да ме близват, за да ме усетят и на вкус...
Аз нищо не усещам, но всичко живо се вре по мене. Беше нещо страшно!
Крушевото козе мляко многократно засилвало специфичния крушов аромат, ако животните и хората не консумират нищо друго. Миризмата се носела на талази, на талази около мен.
Едно момче, само дойде наблизо и подуши въздуха около мен, без да нахалства и да иска да танцува и да ме лизва или души около шията, както правеха другите..
Накрая, понеже каталясах от шум и неразбории и опити да се освободя от набези, тръгнах да си ходя. Тя и баба ме подбра. Момчето тръгна след нас, изпрати ме до вкъщи, пожела лека нощ и си тръгна..
Един ден, скоро след това, просто дойде да ме изведе на разходка из полето около село. Не дойде при мен, а отиде първо при баба да я попита как съм и дали ще ме пусне да се поразходя. Баба познаваше неговите родители, баба му и дядо му и ги харесваше. Това й беше достатъчно основание да харесва и него и да му има доверие и да не помисли нищо лошо.
– Наивна женица...
– А ти си развратник! Не знаеш какво следва, но вече си го мислиш...
– Не е това, но ми харесва начина ти на мислене....
– Тръгнахме. Бях само с някаква тънка рокличка над коленцата, едни гащички и сандалки на бос крак. Направо приличах на призрак, но вече леко-леко ходех и дори можех да подскачам...Казах ли, че имах дълга черна коса до кръста, още не я бях отрязала. Комай тя май беше най-забележимото нещо по мене...
После я отрязах и вече никога не съм имала толкова дълга коса.
Тръгнахме.. Наблизо до село имаше язовир. Първо се разходихме до там. После, понеже напече много, свихме в близката горичка. Полето се виждаше. Житото беше ожънато и миришеше някак особено... Още помня миризмата, макар да не намирам точната дума за нея.
Също.. такава тишина никога не си спомням. Може би само под водата в морето - като се гмурнеш и попадаш в свят на тишина. Точно такава тишина, само че на открито. Имаш чувството че времето е спряло и ти си останал в някакъв времеви отрязък...
– Един приглушен тътен...тежка тишина...
– Не зам дали е тежка.. но е сюрреалистична...
– Сетивата са претоварени...
– ...недействителна, а сламеното, жълто, ожънато поле също прилича на извънземен пейзаж...
– Ароматите...нервите от обонятелните рецептори са свързани директно с лимбичната система - старо образувание, което се занимава с мотивацията и подтиска другите сетива в някаква степен...
– Оказва се, при продължителното хранене с козе крушово мляко се връщат стари атавизми - изцяло сензорно преживяване на действителността със засилени и ярки сетивни впечатления. Няколко пъти съм правила по-късно подобни експерименти с други плодове и резултатите бяха подобни, но никога толкова ярки и наситени, както тогава... Оттам ми идва и интереса към сетивността и ароматите, които и въздействат.
Та седяхме в една дълбока трева. Пеперуди наоколо, пчели, калинки.. всичко като в забавен кадър - ярко, топло, ароматно, всепоглъщащо...
Аз тогава бях едва оздравяваща, тиха, безшумна, може би светеща от прозрачност... девствеността е най-хубавото време за едно момиче... Девствеността като състояние, не като физическа полова идентификация...
– Нещо като Жана Д'Арк. - Орлеанската Дева...
– Нямам против да се съглася, но не го усещам този образ, нито като как да съм приличала на него... изглежда нещо не го схващам...
–Девствеността, като състояние на нова съдинка, чиста и блестяща, с намерение да бъде напълнена със съдържание....
– Мнооого интересна асоциация...
– Харесва ли ти?
– Хм... После аз се уморих и полегнах. Момчето се приближи и започна да ме души. Отначало боязливо и съвсем леко, после по-смело.. Приближи и ме душеше, цялата ме обикаляше. После се престраши и ме близна по ръката, все едно опитва нещо на вкус. Сигурно се е чудило, какъв ли е вкусът на това, дето така сладко мирише на мляко и круши...
– А ти...го изгледа с влажен поглед...
– Стига с тая твоя похот, неприкрита! Нищо такова нямаше. Не го гледах с влажен поглед, но и не се дръпнах като опарена. Оставих го... не го поощрявах, но и не се оттеглих. Започна да ме ближе, все едно да ме опитва на вкус като крем, например. Ръцете, откритата част на шията, лицето, устните. Нямаше нищо неприлично, нищо, което да говори за похотливост или дори за сексуално желание.
- Така си мислиш ти...
- Е, ако продължаваш в този дух, ще спра... После поиска да целува с език тялото ми.. нищо не говореше, просто направи питащ жест може ли да вдигне роклята. Не бързаше, не беше нервен и не дишаше тежко. Просто се беше потопил в това което правеше...
Аз вдигнах роклята до шията. Друг път щях да умра от срам, а сега изобщо не трепнах, сякаш беше най-естественото нещо. Облиза цялото ми тяло - гърдите, зърната..до корема, после се смъкна на краката под коленете. Бавно започна да ближе и краката, нагоре към бедрата...
Като стигна догоре пак с жест попита, може ли...
И аз сама ги свалих.
И тогава се почна едно такова близане - все едно сладолед на пръчка.. Тогава усетих да текат сокове, но той си ги изпиваше, преглъщаше и отново, и отново...
Това беше първият ми множествен оргазъм. После сума и години не ми се беше случвало такова нещо...
Сигурно часове го е правил, нямах представа за времето...
А си бях девствена. Нищо не се случи.
Нищо друго не се случи, нямаше проникване, нямаше даже опит. Той така и не се съблече, нито направи опит за нещо друго. Просто предизвикваше влагата с език и я изпиваше...
Започна да се свечерява и той най-после се насити. Тръгнахме си.
Като стигнахме до вкъщи, каза само, че това било най-вкусното нещо, което е опитвал.
Повече не се появи, а след седмица аз си тръгнах.
Първият път ми беше вече след месеци в университета. Този случай, обаче не бих забравила. По-значим е от самата дефлорация - тогава нямаше оргазъм.. имаше приятни усещания, но не и оргазъм.
Много години по-късно ми попадна книга на една американка, която посвещаваше мъжете и жените, как трябва да се отнасят в секса и любовта един към друг. Тя е била жена, която дълго време е имала различни партньори и с никой продължителна и удовлетворяваща връзка. Едва след 30-тте попаднала на сегашния си партньор, с който открили сами двамата много от нещата, които някои знаят, а други не...
Те открили за себе си, че ако три дни преди да правят орална любов са само на ананасова диета, вкусът на телесните течности ставал изключително приятен и за двамата... Оралната любов била изключително "сладка" и такава наслада, естествено им идвало да си я доставят, все едно смучат или ближат или засмукват и поглъщат истински ананас... Това толкова много приличаше на моята „крушова приказка“... ето как човек сам открива някои неща.
– Напълно ново за мен....
– За съжаление така и не намерих българин, който да реши да експериментира подобна тридневна полодова диета...
Ами това е „крушовата история“...
– Страхотно... Няма да казвам как ми въздейства, защото ме е срам...
– А защо ще ти действа "така", моля, нищо сексуално нямаше в нея!
– Да бе....
– Е, по-невинно нещо не виждам да се е случвало.
– Просто един невинен множествен оргазъм...
– Че аз не знаех, какво е това тогава, не бях и чувала за такова нещо. Тогава да не би да се говореха, гледаха или четяха подобни неща!!
– Всъщност, най интересното е, че става въпрос за нещо, което доставя удоволствие, но не нито вредно, нито неморално и не се пълнее...
– Ах, това пък за пълнеенето - от кое нещо свързано със секс и любов се пълнее?
– Нееее, нали се казва, че нещата, които доставят удоволствие са или вредни, или неморални, или от тях се пълнее, или и трите....
– Ахаа, да:-))) Но, винаги си има изключения от правилото... Та, тая приказка я чуваш, благодарение на животоспасяващото мляко с аромат на круши:-)))
|
'мляко с аромат на круши' :)
