- Извинете, има ли някъде на близо дърводелска работилница?

Човекът, който пасе кравите ме поглежда дълбокомислено, усмихва се ... след около минута решава все пак да стане от земята, където се е поизлегнал, усмихва се пак и казва:

- Ей, няма по-хубаво от крушова сянка.

Бавничко прекосява шосето, опира се на прозореца на колата, и пита:
- Та какво казваш?
- Има ли някъде наблизо дърводелска работилница?
- Аха ... ти отиваш за С., така ли?
- Не, само питам за дърводелска работилница?
- И за кво ти е?
- Ами близо до нея имало едно място, което търся.
- Ами кой ти каза?

Тук вече за около минута онемявам. Когато пак събирам дар-слово успявам да съчлуня следното изречение:
- Ами там имало една черешова градина. Ама вече доста време пътуваме и се чудим дали не сме я подминали.
- Да ... на теб за какво ти е градината?
След следващото онемяване - вече за не повече от 20 секунди - влизам в тона:
- Ами продавали я.
- Че кой я продава?
- Не знам.
- А ти да я купиш ли искаш?
- Да.
- И кой ти каза, че се продава?
- В една фирма от Г.
- И защо ще я купуваш?
- Ами така.

И след този нищо не значещ отговор най-после де стига до същността - наистина сме подминали градината. И следва много подробно описание на възможностите да се стигне до там.

Чудя се как ли ще прозвучи същият диалог, вече преразказан от другия участник в него - вечерта у дома или в кръчмата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 20.06.11 13:50.