|
Аз не търся динозаври като момченцето от рекламата, а фосилни моменти. Има ги, но са нужни сетива. А и не е сигурно, че си заслужава. Пътувайки срещу Балкана от север, доближавайки го от определено положение и ъгъл на слънцето, можеш да уловиш няколко валма минало, хванати като тополови пухчета в ръка, трябва да затвориш внимателно и без резки движения, длан, за да не избягат. Ако ги уловиш, се потапяш за пикосекунда в съответния момент отпреди 30 години, когато си бил на същия път, същото място, пред същата планина, макар друг да е шофирал колата и ти да си бил на задната седалка. Пикосекунда, но идентичността е с точност до 20-я знак след десетичната запетая и изравняването те пренася там, подобно на "Светът на не-А" на изперкалия, но безумно оригинален Ван Вогт.
Подозирам, че с течение на времето човек става все по-добър в улавянето на тия моменти, после пикосекундите стават няколко, после скачат с порядъци и...човек изпада в старческа деменция за пред света, а всъщност се е преселил в своя си свят и е там, изравнил завинаги цифрите след запетаята...
Има ли как да елиминираме болката от някои пикосекунди, освен ако не вземем предварително слонска доза здравословен егоизъм? Осъдително ли е това, ако алтернативата е товарене на съзнанието с мисли ден след ден и повикване на нещо автоимунно или обратното - нещо, което методично разсейваният от нас имунитет да не може да отрази...нещо, което в нормални условия би отритнал като исполин-джафкащ пекинез или дори не би усетил - като носорог-мравка?))
Родителите ми няма да отидат на годишнината от абитуриентския бал на сестра ми след няколко дни, просто защото все отнякъде ще идва, ще бъде там, а всъщност няма да е телом. Но ако има място, където би бил духът и, то ще е точно там.
Разбира се, духове не съществуват, нито задгробен живот, нито контакти с вече несъществуващи лица, освен онези отпечатъци от личностните им матрици върху нашите мозъци, поне докато сме живи да ги пазим(виж Вогт)...
Същото е и с пикосекундите Възстановено Минало: те са толкова мимолетни, идеалната метафора за виртуалните частици, които възникват с "взета назаем" енергия от Нищото, Физическия Вакуум, за да просъществуват невъобразимо малка част от секундата и отново да изчезнат в небитието, връщайки дълга си енергия. Колкото и да не ви се вярва, това си е съвсем реално и става милиони, милиарди, квадрилиони, гугл(не Оня Гугъл!) пъти около нас. Толкова много, че има теоретична вероятност някое електронче или фотонче да излъже Вакуума и да остане да съществува, маркирайки Несъответствие в тъканта на Вселената...
Знаете ли, че хипотетично, ако се придвижите за един миг на 50 светлинни години от Земята и насочите мощна антена към нея, ще уловите радиосигналите и ТВ предаванията, излъчени оттам(оттук!) преди 50 години? Толкова е пътувала светлината и електромагнитните вълни до новото ви местоположение.
Някъде в същия храст, но по други механизми, чрез активиране на странните сетива в мозъците ни, намираме и валмата тополови пухчета-минало, които гъделичкат не носа ни, а емоцията за време...
Ti si ta glavna uloga
A ja? Ja ne postojim.
Mene nema.
(ти си тая гклавна роля, а аз - аз не съществувам. Мен ме няма....)
Ще пиша още...
Редактирано от Kиpo на 17.05.11 11:58.
|
Търсач на динозаври...
( )
