на мол-а е, че има много неща накуп и можеш с един куршум да убиеш поне 2 заека - да не мръзнеш в студеното време, докато си чакаш времето на срещата, да отидеш на кино (правя го почти всяка седмица - е, пуканки в киното не ям, ама това е отделен въпрос), да купиш подарък, когато не ти е достигнало времето да го избереш от друго място, да се поглезиш с кафе с изрисувано цветенце отгоре и, не на последно място, да се запознаеш с последните литературни издания.
Неприятното на мол-а е, че част от хората са избрали да го възприемат като "престижно" място и непременно държат да се появяват често там. Неприятното е, че нещата, които се продават, са набедени за "маркови," струват куп пари и в повечето случаи не оправдават цената си, но това е положението. Въпрос на манталитет и както си го направим.
Ако съумеем да подскажем на децата си, че разходката в парка с приятели ще е много по-приятна от висенето в мол-а или в чат-а, те ще се закачат по пейките. Но ако не успеем да им създадем подходяща среда, то през следващите години молците ще ни завладеят.
Що се отнася до общуването в нет-а и извън него - пак опира до самосъзнанието. И двата начина имат своето очарование, въпросът е да не се прекалява.

http://desisportrait.blogspot.com