Дали следващите поколения няма да свият реалните моменти на общуване твърде много?

Не знам. Предполагам, че пренасищането с нещо, най-малкото ще доведе до масово търсене на позабравеното старо.
Дали може да се направи аналогия с презастрояването на курортите и тъгата ни по дивото, зеленото, девственото.
В човека е заложено да иска това, което няма, така че добрият стар начин на целуване, на някоя изтърбушена пейка в парка, мисля, че винаги ще бъде сладък за всяко поколение.