имам една асоциация за първа среща, много ярка. беше с кавалера ми от бала и мой съученик. не бях разбрала нито за момент, че той ме харесвал, което чак ми е странно, явно съм била много захлупена (това във връзка дали "личи" или не личи). Мислех, че сме заедно на бала, защото сме приятели и защото класът бяхме решили да не викаме външни дами и кавалери.
след бала се видяхме да пием по кафе-това ни беше първа среща само на нас, без съученици, приятели, баладжиии. и той ми каза, че ме обича-бях втрещена, объркана и ужасно притеснена. нямах ответните емоции и ми беше ужасно неловко. уж се разбрахме, той ме изпрати до нас, аз затворих вратата и след 2 минути той се върна и каза-"не може така, трябва да опитаме. знаеш ли от колко време го искам" ей тук вече аз се разплаках, защото знаех, че шанс няма.
след това брат ми ме успокояваше сума ти време:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите