|
|
|
|
|
за поредното си прозрение
Много гадни трудности ми се струпаха около едно мое желание-мечта. И то вместо да се занимавам с тия реалните, като това да ме бива повече и да си го изтрудя, такива едни държавно-законодателно-недомислени тъпи пречки, където трябва да избирам между това, което искам най-много и това, което искам на второ място също много, като второто го имам на практика, а първото е дивото, ама моето си диво Нещо като между любимия и най-добрия си приятел да си поставен да избираш, заставен един вид... и пробваш да лавираш. Както и да е, не е това най-важното. И след бурни драми някак все пак успях да стигна (с помощ отгоре може би) до разбирането, че да, аз пак ще направя каквото зависи от мен, обаче не е хубаво да се вманиачавам чак така на всяка цена да имам нещо. В смисъл без да съм го загубила, аз го прежалих някакси... нещо като да хвърлиш фунията, през която гледаш и да ти се отвори хоризонтът.
И в следствие на това съм в много романтично настроение. А пък и една усмивка днес съвсем ми го направи. Та... ако нямате по горното някакъв опит или желание да споделяте, другото ми аспектче на темата е - The devil in the details и как всъщност нещо толкова "дребно" ти прави романтиката, а някакви грандиозни глупости, не могат. Една съвсем лека, но искрена и спонтанна усмивка. Ех... хехеххехеххеххех
И трети аспект на темата - ПЛАСИБО идват в БЪЛГАРИЯЯЯЯЯЯЯЯ
change the perspective before the perspective changes you
| |
| |
| 
|
|
Хайде на вас да кажа
