|
|
| Тема |
 Re: Кой кой е? [re: Kaлoмaин] |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 25.03.10 09:50 |
|
|
|
Преди няколко дни ни гостува баща ми. Отидохме да приберем сина ми от детска градина заедно. Вървим значи и баща ми казва на младежа:"Ти знаеш ли майка ти каква умница беше-на 5 години четеше и смяташе. Беше много послушно и добро дете. Никога не ни е създавала никакви грижи."
Аз го погледнах, реших, че го казва с цел възпитание на моя лигльо, който започва всяко изречение напоследък с думата "искам" (гормит, кола с дистанционно, батуган, лъки бой, нещо, каквото и да е то), но в следващия момент видях, че баща ми говори по-скоро на себе си, че той такова дете ме помни. Сигурно съм била такава, но си спомням, че екзистенциалните въпроси рано ме зачовъркаха и по-скоро им спестих всичките кризи, през които минах, да не ги тормозя излишно.
В смисъл-на себе си нищо не спестих, на тях-почти всичко.
А относно екшъна-може би те са запомнили ТОЧНО екшъна, а ти не го помниш, защото е бил само няколко пъти примерно и не е отразявал същността ти.Аз също помня една жена в квартала като много "весела леля", защото когато съм я виждала е била все усмихната с мен-да речем-6-7 пъти, но майка ми казваше "горката жена, толкова е тъжна обикновено, такива неща и се струпаха"...та ето ти два различни спомена..и все си е същата жена. човек не помни нещата, на които или не отдава значение или умишлено е поискал да ги забрави. не пропускай момента, че може да те бъркат с някой друг.
| |
| |
| 
|
|
