заради такива моменти, при ужасната профанизация и дебилизация на форумите в частност, а и нет-а по принцип си заслужава да си Аби човек нервит еи времето все още. Имам предвид вторият ти абзац:

И без да си задавам въпроси за неговата съдържателност и достоверност, се запитах кое е това мое място, където намирам хармонията. И без никакво съмнение си отговорих, че мястото е онова никъде, което описваш, между точка А и точка Б, което за хората е досадно неудобство, което трябва да изтърпят докато стигнат докъдето са се запътили, а за мен е самоцел, заради която си измислям произволна и нищо не значеща за мен точка Б, и тръгвам към нея, но само заради промеждутъка между точка А и точка Б и обратно. Онзи промеждутък, в който едновременно се отдалечавам и се приближавам към хорската суетня, но докато го правя цялото ми същество блажено попива дистанцията от тази суетня, и олеква, и се разтваря в абсолютната беззначимост на това кой съм, как изглеждам, какво знам или не знам, какво мога или не мога... Каквото и да твърди Шекспир, в този промеждутък животът не е сцена, той просто е.

Това за промеждутъка и парадоксалното съществуване в несъществуването и дистанцията е находка. Кефя се като обучено прасенце, намерило словесен трюфел!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите