|
|
| Тема |
 В [re: Kиpo] |
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
|
| Публикувано | 04.03.10 11:30 |
|
|
|
събота бях в едно от опитните полета на Плевенския институт по лозата и виното(ИЛВ).
Обичам да колекционирам места, а плевенските места са много особени и уникални, слабостта ми към тоя регион и излъчванията на пейзажите му датират откак бях ученик...
През последните години обичам да проектирам в бъдещето резултатите от сегашните си, моментни намерения. Бях в Института с цел да проуча условията и да се сдобия с някоя друга лозичка Каберне, каберне-то успява(термин) отлично в моя регион. Единствено в Мелнишко при добър мерак може да с енаправи сравнимо или по-добро от нашето Каберне. В тоя ре дна мисли, в момента при повикване усещам в устата си уникалния теменужено-ароматен вкус на това вино, а пред очите си- несравнимия лилав оттенък на цвета му.
И всичко това ще бъде реалност само след 18-20 месеца от настоящия момент, както много други неща, които човек решава, притежавайки достатъчно воля и знания за да изчовърка от света на идеите си и да материализира на масата или пред себе си.
Много уникално и несравнимо с нищо друго чувство-усещане-осъзнаване. Звучи като модерна метафизична мантра, повтаряна в книжки за съвременни скучаещи домакини, но случаят въобще не е такъв. Никакъв детерминизъм: ако реша, ще го сторя, ако не - няма, ще си остане една фантазия или нереализирано намерение. Елексирът няма да бъде материален, а няколкото десетки или стотици потенциални мераклии, които биха се докоснали до него ще останат в неведение относно това, което са пропуснали. Няма "написано" или "съдба". Има възможности, повтарям(най-важното) ВОЛЯ и импулс за започване на действието.
| |
| |
| 
|
|
