|
|
| Тема |
 мартенска |
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
|
| Публикувано | 04.03.10 10:21 |
|
|
|
Квазифилософска.
Пътуванията са важни. Ама много важни, да не кажа определящи, за формирането на един гъвкав и симпатичен (от моя г.т) характер.
Както съм споменавал...май, пътуването е обновяване. Премествайки се от точка а до точка б, за един съвсем кратък период от време, ти не се намираш в нито една от двете точки за един де-те период от време. Може де-те-то да е клонящо към нула, ама НЕ Е нула. Сега, дали е точно тъй, или първо се клонираш в т.Бе, преди още да си се дематериализирал от т. А, един вид застраховка на Мирозданието за твоята загуба(айде бе, толкова ли сме ценни?)...все тая, лично аз интуитивно приемам първия вариант. При него в де-те времето на твоето не-съществуване като материя, явно съществуваш като информация, за да си отново ти в т.Б
Но тъй като точките са почти безкраен брой, а информацията ти поема през сетивата, "попива" от матриците на местата, на които си бил, точно поради тая причина след всяко пътуване, човек не е съвсем същият. Всеки знае, че виното е по-хубаво до лозето или мястото, където е "каптирало" влагата, Слънцето и вятъра за да се ситуира като такова, отколкото на десетки, стотици или хиляди километри оттам
Камо ли за хората, този принцип...
Ала както и да е, след малко ще разкажа за едно място до Плеен, ако остане време днес.
| |
| |
| 
|
|
