не съм искала от никого прошка днес.
знам, че е традиция, но не го чуствам точно днес.
има хора, които съм наранила, но няма да им звънна точно днес, а когато реша, че мога да ги погледна в очите и да кажа-сбърках, извинявай.
за това ми трябва време, но в момента, в който назрее, мога да вдигна телефона и в 2 през нощта или да ида до другия край на града.
От мен също никой не е искал прошка днес.
сигурно изглеждам необиждаеща се.:))

Думи, думи и нищо повече