Иронията, в т.ч. и само-иронията, е ценен похват в общуването и мисленето, някак облекчава мисловния процес, освежава съзнанието. Когато е лек бъзик, не е заредена с прекалено много злоба, а е по-скоро дружелюбна закачка.

Добрата ирония е елегантност и стил. Мисля, че човек може да прилага ирония много добре тогава, когато е способен и на само-ирония. За да може да се бъзика с другите - да може да го прави и със себе си; щото в крайна сметка никой не е перфектен и човек трябва да вижда и собствените си грешки, да ги приема и да се учи от тях. Ако е способен да се бъзика също и със себе си, това показва, че иронията не идва от някакво чувство за превъзходство, а си е приятелска закачка, побутване.