Ето я и случката. Та, преди няколко вечери си седим ние с Големи очи, играем си и по едно време той ми казва: "Дай нещо сладко". Тъй като нямах нито шоколад, нито нещо подобно, накрая се споразумяхме да му дам какао. Дадох му какао, обаче наложих рестрикции в количеството. След като изяде договорения брой лъжички, той продължи. Аз, решавайки да наложа родителски авторитет, казах: "Край! Уговорихме се еди какво си!", и му взех какаото. Той почна да се инати зверски, направо е цар на инатенето, ако си науми да се държи по този начин.
Аз обаче без грам емоция му казах: "Ако имаш нещо да ми казваш, на кушетката съм". Той продължи с тръшкането, отиде до вратата на разстояние от мен, чак се разрева от ярост, че го игнорвам. Аз продължих със същия спокоен тон: "Предлагам да спреш да се инатиш и ревтуниш, като ако искаш да сме пак в мирни отношения, нека се срещнем по средата между теб и мен." Да, ама не. Той продължи с инатенето и каза: "Ела ти при мен." И аз: "Не, ще се срещнем по средата, защото цялата ситуация я предизвика ти, но все пак няма проблем аз да направя няколко крачки и да се срещнем по средата." Той очевидно в началото не схвана какво точно имам предвид и аз го питах: "Добре, помисли защо сега се инатиш и ревеш? Уговорихме ли се за едиколкоси лъжици какао?" И той: "Да." И аз: "А ти спази ли уговорката?" И той: "Не". След няколко въпроса от такова естество, той спря да реве и сам отиде по средата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите