|
Мили мои романтици, искам да ви разкажа една приказчица като за начало на новата седмица. Та, главният герой в тази приказка е един човек, който бил вещоман. Ужасно се кефел да събира вещи - красиви, нови, стари, всякакви и всяка следваща вещ го карала да се чувства все по-значим. Това, което най-много го дразнело в живота било някой да му вземе вещ. И така докато станал на 33 години.
Точно празнувал 33 си рожден ден, когато на вратата му се позвъняло. Човекът отворил и видял някакъв опърпан тип, който му казал: "Извинете, мога ли да Ви помоля за чаша вода? Ще Ви подаря нещо в замяна."
Вещоманът го погледнал подозрително и тъй като не забелязал натрапникът да носи нещо друго, освен протрития си панталон и старата си риза по себе си, казал: "А ако не ти дам вода?" И другият отговорил: "Тогава ще те прокълна със същото нещо, което мислех да ти подаря". Всичко това се сторило на вещомана твърде психарско и тъй като не вярвал в суеверия, казал: "Махай се веднага!" Преди да затръшне вратата чул думите на странника: "Проклевам те с мъдростта да виждаш истинската същност на нещата".
Вещоманът не обърнал внимание на думите му и продължил празненството.
Всичко минало прекрасно, той цяла вечер се радвал на новите си подаръци и заспал доволен и щастлив, като напълно бил забравил срещата със странника.
Когато се събудил на сутринта, той решил да разгледа пак подаръците си от предишната вечер. Хванал една красива ваза, но какво било учудването му, когато тя се превърнала мигом в пясък и изтекла между пръстите му. После взел новия си портфейл от фина телешка кожа и се случило същото - портфейлът станал на пясък за секунди. Каквото и да докоснел, резултатът бил еднакъв - всичко се превръщало в пясък и се изсипвало на малки купчинки около нашия човек. Така за няколко часа вещоманът стоял напълно сам и сащисан в пясъчна пустиня и от яд и мъка се разплакал.
В този момент видял в далечината да се задава бедуин на камила, защото това си е нещо съвсем нормално за една пустиня. Когато бедуинът приближил до нашия човек, последният с учудване установил, че това е същия странник от предишната нощ. Първо страхотно много се разгневил, когато го видял, но все пак успял да се овладее и го попитал: "Какво направи с всичко, което притежавах?" И бедуинът отвърнал: "Прокълнах те с мъдростта да го виждаш, каквото е. Ако ми беше дал вода, щях да те даря с мъдростта да виждаш нещата, каквито са." Човекът изкрещял: "Нищо не разбирам, сега нямам нищо, нищо". Бедуинът спокойно и кротко му казал: "Напротив, ти имаш всичко. Отвори юмрука си и ще го видиш." Човекът погледнал ръката си, свита в юмрук, разтворил я, а тя била празна.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
|
Понеделнишка приказчица
