|
Вътрешната свобода на човек се определя от неговата нагласа към живота. Има няколко типа хора - хора със самочувствие и такива без. Подразбира се, че човек с по-голямо самочувствие ще са по-освободени като натура. Ще са готови да постигат нови неща в живота си. Това е свобода според мен. Човекът без самочувствие са предразположени към затваряне в себе си и по-трудно приемане на промяната.
Част от контролно по Етика на 16 годишен, който знам, че не е отварял Етиката и за какво ли му е да се нагълта със съсухрени, хербаризиране "истини", след като животът му предлага доста по-охранени и живи такива.
Рецензията на госпожата:
Свободата на ума е същност на всеки човек. Независимо от самочувствието, всеки е свободен в мислите си. Представената от теб идея за свободата по-скоро прилича на нарцисизъм. Липсва философско обяснение на идеята за свободата.
Знаете ли мен какво ме шокира, учителите искат децата да нямат самочувствие, щото това за тях е нарцисизъм. Колкото е по-смачкан някой, толкова по-лесно ще си проведе часа, а пък какво мислят децата, майната му.
После е написала това в рецензията, с което си противоречи : Самочувствие = самооценка, самооценка= успехи /претенции. тоест, кой си ти бе?!
Кало, не ми се сърди, но някои от колегите ти направо ме шокират. Една учителка, бълвайки жаби от устата си, заклейми това, че на някои от децата звънели телефоните в час, а нейният точно 2 секунди след като каза това, звънна насред срещата и всички трябваше да изчакаме да се наговори.
Повдигам темата, защото честно казано винаги съм смятала, че проблемите са основно в семейството, тоест, поемам цялата вина за всичко, което моят син направи, но вече не знам.
Просто ви моля да коментирате, ако ви се прави.
|
Разбиране за свобода
