|
|
| Тема |
 Празничен стрес |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 05.12.09 20:18 |
|
|
|
Излизам днес да пазарувам подаръци предколедно, защото съм решила, че по-отрано по-добре, да не повтарям миналогодишното си ходене в Джъмбо точно уикенда преди Коледа, когато не можех да стигна до касите от народ и ми идеше да си паркирам количката някъде и просто да си изляза.
Да, но явно миналата година доста хора са били в Джъмбо, защото и сега народ, народ навсякъде. Каква криза, какви 5 лева? То бутаница, блъсканица, и аз някъде там отчаяно броя наум за кого пазарувам, да не пропусна някой-моето дете, двете деца на кумата, детето на тази приятелка, на другата (x 5), приятелката на сина ми в детската градина, майка ми, свекърва ми, баща ми, свекър ми, брат ми, детегледачката и още, и още.
Да не кажа, че почнах вече да нямам идеи на кой какво да купя.
Като равнносметка на мъжете нищо не съм купила, защото не знам какво.
Добре, че поне мъжът ми вече е с подарък, но той има рожден ден малко след Нова Година, така че и в тази плоскост трябва да мисля.
Сега, след като разпределих всички подаръци, ме обзе просветление, че дядо Коледа ще идва в детската градина и ще трябва още един подарък за младежа. Като че ли няма да мина с това, че не е слушчал достатъчно и 100-те подаръка, които ще го чакат вкъщи ще са му достатъчни, не е нужно да са 101.
Евала на витамините Марсианци-заради някаква глупава играчка вътре в тях сега ни е подложил на драмативно-скандално-ревлива агитация колко са му нужни. Явно с баща му ще дъвчем Марсианци цял месец.
Аман!
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
