|
Тема |
Майски изстрел |
|
Автор |
Kиpo ( ) |
|
Публикувано | 19.11.09 11:29 |
|
|
в сърцето на мъгливия Ноември: Обожавам липовия чай, о-бо-жа-вам го.
Когато бях малък, десетте дена зимна ваканция бяха късче рай, и един от основните му атрибути бе точно чайника с вече окислен, червен, но прекрасен липов чай. Баба(баба бе всъщност прабаба ми), пъргава старица с младежки дух, береше цвят от дървото на едни роднини, тогава янмахме наше си, аз го засадих преди 25-6 години това, заедно с още едно, което живя няколко години преди да изсъхне.
Постфактум разбрах, че на село в льосовия пясък и жегата има не повече от 10-15 липи, защото много трудно се хващат: тия топлолюбиви дръвчета понасяли студ, но не и суша. На последната реагират болезнено и веднага като малки)
Ала в замяна на това, консервират в странните си листо-цветове цялата пролетна топлина, която никога не е малко там и имат най-хубавия аромат. Защо не се казва "наздраве" И за чай, при положение, че връзката е доказана?
|
| |
|
|
|