|
Тема |
Просто си говоря [re: Capa_] |
|
Автор |
Capa_ (бобчо) |
|
Публикувано | 17.11.09 11:36 |
|
|
Ъгълче, потръпващо в усилие. Сгърчено лице, което предизвиква смях. Смразяваща усмивка на мим, нарисувана и тежка. Не е плачещ клоун, а човек без лице, като книга без заглавие, като биография без история, като докосване без възприятие и сетивност. Няма ги състоянията на духа, които преминават като цветни сенки по лицето, а застинало НИЩО.
Всички бури, спокойни приливи и отливи остават неконтролируеми и защитени.
Сред цялото море от неприемане стоиш ти и кротко, и търпеливо ми рисуваш лицето. Нежно преливаш скритите цветове от моето Вътре върху палитрата си
и очертаваш очите, мнооого топли. Значи си видял и разбрал. Не завършвай лицето ми, поне до смъртта на слънцето.
Днес ми е готино. Лек ден на всички.
|
| |
|
|
|