Аз като малък, 6-7 годишен, слушах разказите на една бабичка, при това с интерес, но вече С УСМИВКА защото бях започнал да чета приключения и фантастика, От липсващия тъп, ревнив, зъл и отмъстителен бог и световете, които Човечеството никога няма да завладее и насели(тогава се питах дали, сега знам, че няма, защото ще се самоунищожи от тъпотия), все пак предпочитах второто. Заради повечето луни и звезди, както и космически капитанки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите