|
|
| Тема |
 Меланхоличния ноември |
|
| Автор |
Okaян яcтpeб (печен легхорн) |
|
| Публикувано | 04.11.09 10:15 |
|
|
|
Тази нощ сънувах цветни сънища. И много. И най-различни. Без дигитални свраки, Вожде, въпреки че миналата седмица сънувах, че си чатя с теб по скайпа.
Събуждах се на няколко пъти тази сутрин, едва успях да се откопча от Феята (Фея) на сънищата. В полусън стигнах до банята, метнах си един душ и наблюдавах как сънищата се оттичат в канала. Стичащата се от мен пяна заемаше странни форми по пода на душкабината, все едно виждах летни облачета в краката си. Интересно е да усещаш как небето е в краката ти.
После заведохме детето на градина, валеше ситен сивкав дъжд, ние тичахме и прескачахме локвите, абсолютно забавление. Когато го оставихме в градината, споделих с половинката теорията си за локвите.
През ноември локвите съществуват само и единствено поради това, че вали дъжд и човек не може да гледа нагоре как облаците преминават от една форма в друга. Освен ако няма прозрачен чадър, през който да вижда небето, но и това твърде не помага, тъй като облаците са плътни и не се трансформират от едно нещо в друго.
Поради това съществуват локвите. Локвите, също като облаците, образуват форми и вървейки, човек може да изчита цели комикси в краката си. Дори си мисля, че ако природата беше по-артистично настроена (тя не че не е, но има още какво да се желае), дъждът би могъл да е розов, син, зелен, жълт и така да се получи по-добър контраст между сивия асфалт и локвените комикси. При сегашното състояние на нещата е все едно да гледам анимационен филм на чернобял телевизор, но какво толкова? Важното е човек да може сам да оцветява сивкавите рисунки в цветове без ограничение.
Ноември предоставя неограничени възможности за оцветяване, бидейки тъй меланхолично сив.
Ноемврийски поздрав от О. Яст.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
| |
| 
|
|
