Имаше едно стихотворение от Миряна Башева, което накрая завършваше с нещо като "Няма ли да срещна някой, който е забравил думите, че да си поговорим." Понякога и аз си мисля, че втората ни сигнална система играе срещу нас, срещу същността на нещата които преживяваме. (Между другото в "Книгата на Енох" едно от прегрешенията на падналите ангели е, че са научили хората да четат и пишат.)

Чудя се дали бихме развили повече емпатията си, ако не можехме да изразим нещата с думи. Но ако трябва да бъда откровена - много малко от нещата, които наистина ме вълнуват, изразявам с думи. Обикновено дори не говоря за тях. Действам малко в стила на онези нещастници от "Ресторант в края на Вселената", които дрънкали непрекъснато, защото владеели телепатията, а не искали нито да знаят чуждите мисли, нито някой да знае техните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите