|
|
| Тема |
 Хербарий |
|
| Автор |
Okaян яcтpeб (печен легхорн) |
|
| Публикувано | 24.09.09 00:41 |
|
|
|
Написаните думи, изречените мисли са като пеперуди, забодени с карфици. Сещате се, нали, когато в училище ни караха да правим хербарии главно от пеперуди - забождаш с карфицата, пишеш отдолу името, систематизираш, класифицираш, лишаваш пеперудата от живот най-общо. Никога не ми е било ясно това с каква цел се прави. Какво научаваш от това? Името на пеперудата? А научаваш ли нещо за същността й? Колко дни живот й остават? Два, три, месец? Къде би отлетяла?
Когато забодеш пеперудата с карфицата, душата й изчезва, ти наблюдаваш мъртвите остатъци от това, което е било някога пеперуда. Уж е същата, но и най-лекото докосване е достатъчно, за да се превърне в купчина прах.
Същото е с емоциите, чувствата, мислите, които човек забожда на белия лист, в есемес или върху друг носител. Те са били живи до момента, когато си ги боднал в хербария. В момента, в който емоциите бъдат заковани с думи, същността им отлита също като душата на пеперудите в хербария.
Колко пъти сте правили хербарий? Колко пъти сте искали от някой да направи хербарий за вас?
| |
| |
| 
|
|
