|
|
| Тема |
 Без лице |
|
| Автор |
Kaлoмaин (сурикат) |
|
| Публикувано | 11.09.09 15:54 |
|
|
|
Една жена разказваше спомените си за Аушвиц. Обръснали ги. Облекли им еднакви сиви дрехи. С ужас установили, че не могат да се различават, не разпознават майките, сестрите си ...
Тогава се замислих какъв ужас е да изпаднеш в такава ситуация. Да загубиш не само нещата, които имат някаква материална стойност, а и себе си. Да си заобиколен от еднакви хора, сред които търсиш нещо твое, а не го откриваш. Аз бих се почувствала така, сякаш един и същи момент се повтаря до безкрайност - губи се миналото, губи се и бъдещето, защото са еднакви.
Знам, че е тъпо, но в момента ми е такова настроението - малко съм нервна заради работата. И заради факта, че има една подобна нишка в професията ми. И в живота изобщо.
| |
| |
| 
|
|
