Моята леля нямаше наследници. Мъжа й никога не й е давал да работи с идеята, че "все една жена може да издържа". Той си отиде 4 години преди нея. И се оказа, че аз бях в положението "трябва да издържам още един възрастен човек". Комшиите й всеки път като ме видеха цъкаха и ми блазьосваха, че апартамента щял да остане на мен и заради това съм била длъжна да осигуря 24 часово гледане на леля ми. Някой пита ли ме дали го искам този апартамент? Някой прави ли сметка, че децата ми нямат 24 часово присъствие на възрастен?
Леля умря в ръцете ми един петък наобяд когато бях отишла да я нахраня. Жената, която я гледаше почасово беше болна него ден. А апартамента стои. Не искам да мисля за него. Не искам да мисля за имот, който съм получила на цената на един човешки живот. Но той ми седи на врата и ми тежи, а аз не мога да се насиля дори да вляза вътре. Такива ми ти работи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите