Прочетох темата на Селянинът.
Аз присъствах на поставянето на паметника на татко, съвсем пресен е споменът ми от лицето му в ковчега и спускането в гроба с онази духова музика, от която ти настръхва козината. Беше гадно. Не те оставят на мира, има фалшиви оплаквачки и онзи погребален марш, както и шествие из целия град. Показност, от която ми се драйфа.
Ходейки на гроба му, все едно всеки път го заравям.
И все пак кремацията все още не е толкова популярна.