Когато става въпрос за влюбване, за онова първичното усещане... тогава изобщо не мога да дам отговор на въпроса "в какво"... със сигурност не е в реалния човек, защото едно такова влюбване поне при мен все се е случвало на етап, в който реално не знам що за човек имам до себе си... а и в такива периоди изобщо не съм в състояние на мисля и съответно да си градя фантазии. то... просто се случва, въпрос на химия, на събда или ... не знам точно на какво.
От там нататък има няколко варианта за развитие на нещата - опознаваме се, харесваме се, нещата се получават; опознаваме се, харесваме се, но като двойка не се получаваме, оставаме приятели; опознаваме се, не се харесваме, разделяме се...
За да кажа, че обичам обаче ... трябва да познавам човека до себе си, вкл. недостатъците му, т.е. не мисля, че обичам фантазия.