|
по един почти забравен и рядко употребяван маршрут оттук за Крайния Северозапад. Не по най-логичния, нито по официозния Е79, а по Стария път, движещ се плътно до планината, често реално провиращ се през самата нея. За моя огромна приятна изненада, асфалтът бе почти перфектен, а в участъците, където не бе така, сериозни, камо ли опасни дупки, нямаше. Движение също нямаше никакво почти, което всъщност за мен е основният плюс и 15-ината километра удължаване от основния ми маршрут се компенсира с излишък от тая благина.
Минава се през невероятни места, като особено кефят надвисналите точно над половината път(реално над едната лента) скали до едно село, нареено Митрово. Реки с жестоки, големи плоски камъчета и големи камъни(имам адет да си товаря по 2-3 в колата, като имам време) досами пътя, учудващо красиви и обитаеми села, при това на самия път, не говорим за тези по-нагоре в Балкана( Чипровци, Горни Лом, Чупрене), където вероятно е истинска приказка и отдавна съм се зарекъл да ги посетя до едно, по възможност с преспиване. Особено внушителен е Миджур отдолу, трети по големина(или втори, не съм сигурен, а ме мързи да гледам) след Ботев, но много по-готин заради липсата на стадата атакуващи го туристически овце.
Всъщност, тоя край би могъл да бъде сравняван единствено донякъде с Родопите, поради големината на последните, позволяваща и усамотяване, за него би било обида всяко сравнение с ароматизираните на софийски бабички Витоша или на луднали потни пенсионери Рила и Пирин.
Ад хок: Силно ме развесели и фактът, че чекспелът на Лисицата ми подчерта в червено Чупрене и Чипровци, докато гореупоменатите клише-дестинации- не!
Ще продължа след малко.
И тъй: Имаше поне петдесетина места, достойни за снимане, но да го бях сторил с една пета от тях, бих пътувал не около 3, както е нормално, а двойно повече часове.
Замислих се отново, затова и пуснах тая тема, по-скоро предисловие към констатацията, че винаги има какво да се снима, но и без изключение се изпълвам с мирова досада, когато на някое събиране, семейно или не, някой започне да аранжира и нарежда гости, деца, бебета, маси и пейзажи, за да снима. В най-тежките случаи повече от половината празненство(уверявам ви, едно подобно пътуване е също празненство за сетивата) минава в досадни снимки и прочее простотии, вместо човек да се наслади на компанията или трапезата, или красотата на пейзажа.
Струва ли си после, заради (съмнителното) удоволствие от разглеждането на, в голяма степен, мъртви картинки, да си разваля човек моментния кеф и възприятие?)
Вярно, въпросните снимки на лица и пейзажи са своего рода "спусък за спомени", но все пак, струва ли си цената?) Редактирано от Дekcтъp на 31.08.09 11:41.
|
Снимки. Спомени. Спусъци.
