помня шоколадите Кума Лиса, които ми носеше баща ми, как ме гонеше около кухненската маса, а аз хем се смеех, хем ужасно ме беше страх..от малка съм си бъзла.
помня как дадох вода на брат ми като бебе, направих го от най-добри подбуди-чух баба ми да казва-"бебето е жадно". той се задави, баба ми и майка ми влязоха в стаята и докато едната го свестяваше, другата ме запрати в коридора, летях сигурно 2 метра и се скрих под закачалката. била съм на 3 години и нещо.
помня как ме носиха на ръце, когато бях на 15 и за първи път плаках заради момче.:)))
помня как ме вдигаха рано сутрин, когато беше време да бера царевица, (Киро, сори, ще пасувам за гроздобера ти) и чуството на безкрайна физическа умора, празнота в главата и някакво удовлетворение, когато денят свършваше.
......и т.н., и т.н.:)

Изяж бобър - спаси дърво!