|
|
| Тема |
 Re: жегата [re: borimiri] |
|
| Автор |
Vulpes (червена лисица) |
|
| Публикувано | 27.07.09 12:45 |
|
|
|
Замисли ме... колко ли романтични моменти изпускам, докато прекарвам по 2 часа на ден в колата . Само докато запаля и се вкарвам в един мой специален свят, като в някаква хипноза, медитация... ни приемам, ни предавам, просто карам. Почти винаги като срещна познат, първите му думи са - гледам те в колата еди-къде си, махам, свиркам, ти не отлепяш... трябва да е някой много упорит, за да ми привлече вниманието докато карам, рядкост са такива .
Веднъж висим в нечовешко задръстване на Цариградско с няколко колежки в колата. Може би съм чула, че колата до мен свири настойчиво, но няма защо да е на мен... дреме ми. След малко обаче съседната кола е спряла плътно до мен и пича, седящ до шофьора, ми чука на прозореца . Преди да отворя, проучвам веднага - мацки, познава ли ги някой тия??? Никой. Отварям и го питам какво иска? А той ми вика - имате мноооого готин опел, момичета (за протокола - служебен кадет, доста годишен, тип товарен автомобил, по който са оставили следи всички леваци, дето са го карали ). Мацките започват да се хилят, аз обаче продължавам да не схващам защо ми го говори тоя това... , хвърлям преценяващ поглед на добре изглеждащата му маздичка и се изрязвам - не бих имала нищо против да го разменя за маздата, определено е по-дамска, но за съжаление опелът е служебен...
Мацките още се смеят на мой гръб като се сетят
| |
| |
| 
|
|
