обаче няма оправия. Жалкото е, че в повечето случаи потърпевшите се чувстваме едва ли не виновни - същия феномен, както при жертвите на изнасилване. Хем знаеш, че имаш право да откажеш, хем се питаш - аз с какво сбърках и с какво го предизвиках.
Не можеш да промениш себе си, нали? Нито начина, по който изглеждаш, нито начина, по който разсъждаваш, нито начина, по който пишеш... Винаги ще има отрепки, които смятат, че сексът с тях е манна небесна и дори не могат да си представят, че отсрещния може да има друго мнение по въпроса. Отказът ги изпълва с такова чувство за малоценност, че веднага включват защитната линия и се опитват да унижат насрещния само и само да не покажат колко унижени се чувстват те.
Няма как да заличиш горчилката от подобен сблъсък. Само времето ще те излекува.
Аз лично се опитвам да си разиграя играта "позна-не позна". Мислено си набелязвам "аз ще му отговоря така, а той ще ми каже това, аз ще вдигна вежди, той ще избълва еди-какво-си" и се опитвам вместо да приемам думите - да си пиша точки "хах, тука познах" и "бря, тоя ме изненадА - минус една точка" и дам у казвам мислено "айде плюй, още можеш". Така поддържам мозъка си зает с други мисли и реалното поведение отсреща не ме впечатлява чак толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите