За него бях герой, но аз се чувствах фалшив такъв.
Кой е той ли? Приятелче на синчето и мен от Помощното училище в Г-во. Опитвах се да му бъда "ментор" няколко години. Той ме гледаше винаги с обожание, а аз се чувствах виновна и неискрена, защото не можех да му дам всичко от, което се нуждае, а сега разбирам, че всъщност приятелството и нормалното отношение, което му дадохме със сина ми, е нещото, което го е радвало най-много. Други го използваха за черна работа, а той дори от висотата на "забавеното си" развитие /слагам кавички, защото има толкова добро и искрено излъчване, което заслужава да го сложа в графа "нормални", а другите в "ненормални"/прощаваше, душицата. Не съм го виждала от известно време.Ти ме подсети за него.
Детето ставаше в 5 ч. всяка сутрин, за да мете улиците, а когато го водех на сладкарница, сервитьорите го зяпаха като втора ръка човек. Ма така е, научих се да се гнуся от душата, а не от външността.

Ой-ой-ой