|
|
| Тема |
 Още по-сериозна тема |
|
| Автор |
denny (ChocoMonster) |
|
| Публикувано | 14.06.09 17:30 |
|
|
|
Още треперя. Ох, едно е да слушаш някой да ти го разправя, друго - да го преживееш. Наслушала се бях на истории за телефонни измамници, които се обаждат и обясняват, че са катастрофирали, и че ако до еди-колко си време не се занесе еди-каква си сума... и т.н., сещате се. Наслушала се бях, ама ей сега ми се случи. Мъжки грас, ама разплакан, много разстроен: "Майко, катастрофирах, сега съм еди къде си... ", изобщо познатата схема. Не го и изслушах докрай, само му казах, че съм още мнооого далеч от идеята да стана майка на някого, камо ли пък да съм негова, е му затворих. Разтреперана и със сърцебиене. Имам хора на път - вярно, че е на 15 минути, ама все пак... и... ами ако все пак не е било измама, ако просто е сбъркал номера и наистина става дума за човек в нужда? И на чий болен мозък може да му хрумне да мами по този начин? Ох, не знам... не е това начинът, по който трябва да свършва един неделен следобед.
Редактирано от denny на 14.06.09 17:31.
| |
| |
| 
|
|
