|
|
| Тема |
 Пак за приятелството |
|
| Автор |
denny (ChocoMonster) |
|
| Публикувано | 14.06.09 09:52 |
|
|
|
Имаше май скоро такава тема тук, но за да пусна сегашната, ме подтикна една тема в женския клуб - онази, в която някакъв се тюхкаше, че бившата му жена нямала приятели.
Има хора, които си мислят, че само многото приятели означават, че един човек е щастлив. Аз не смятам така. За мен е по-добре да имаш двама приятели, но да знаеш, че са истински, че не изпитват тайна злоба или завист към теб - и съответно ти да не храниш такива чувства към тях, да можете да се радвате взаимно на успехите си и изобщо на хубавите неща, да можете да си доверявате тайни и да знаете, че те няма да бъдат разкрити. Може да имаш сто приятели и пак да ти липсва нещо, може да имаш двама и да се чувстваш най-щастливият човек на света, задето имаш точно тях.
Не мога да разбера и друго. Защо, когато човек предпочита да бъде сам или най-много с един-двама души, веднага му се лепват етикети от рода на "особняк", саможивец" и други подобни? Защо са толкова малко тези, които приемат, че някой няма нужда от цели тълпи в живота си, за да е щастлив? Как се чувствате, ако някой започне да демонстрира "загриженост", че сте "самотни" и едва ли не се опитва да ви "пробута" някого или някакъв начин за "излизане от черупката"? Случвало ми се е - и беше твърде неприятно. Не мислите ли, че понякога хората имат твърде странни разбирания за приятелството?
| |
| |
| 
|
|
