Чета ви от известно време и този път не мога да не се включа... защото точно снощи ми се въртяха подобни мисли в главата, макар и не толкова депресарски.
Как би се стекъл живота ми ако... бях избрала друго училище след 7 клас например. Със сигурност сега щях да имам друга професия, други приятели, други любови. А дали съдбата пак щеше да намери начин да ме срещне със съпруга ми?
Не съжалявам за пропуснати любови, даже напротив, благодарна съм за изживяните, защото научих много неща за себе си - какво искам и най-вече какво не искам, до колко мога да правя компромиси със себе си и пр.
И изобщо, предпочитам да си мисля, че живота ми се развива по възможно най-добрия начин и че съдбата си знае работата, а не да съжалявам за нещо пропуснато.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите