|
|
| Тема |
 Re: за онази Любов.... [re: Пъpпъл] |
|
| Автор |
Noaa (пепе-рудa) |
|
| Публикувано | 10.06.09 12:20 |
|
|
|
спомням си как сестра ми отиде на един изпит за който въобще не беше учила, просто за да види как протича и с ясното съзнание, че от 200 студента може би 10-12 ще си вземат изпита ....нооооо влизайки ядосан професора, през зъби казва ''Всеки който иска тройка, да си даде книжката. Останалите ще ги изпитам''. Всички явили се имали тройки и изпита приключил за 30мин, но за онези които оставили изпита за септември....им се разказала играта.
Аз също често се страхувам, спомням си когато постъпих на работа на 05.12 бях на изпитателен срок, но нямаше и месец, откато постъпих и управителят се разболя тежко. Наложи се да влезе в болница и поне 6 месеца нямаше да се върне на работа...толкова набързо ми сложиха тежката корона зам. управител, че докато се уплаша и трябваше да се справям с работата.
За работа....засега не се притеснявам, знам, че все че си намеря нещо, ако не съм фармацевт, то поне рисувани картички и букети мога да правя.
Страх обаче изпитвам в личен план....ами ако не се справя? Ако утре му омръзна, кога ще се скараме и 'сдобряването' в леглото няма да помогне? Ужасно неразумно е да захвърля живота си тук и да хукна на 2000-3000км.....ще бъда ли щастлива с него след 30години?....Ще съжалявам ли ако не го направя? Какво пък толкова 2 часа път???Искам да разбера, ако не ми хареса, ще ме мъкнете по софийските кръчми догодинаи ще се преместя да пиша в 'споделено'
| |
| |
| 
|
|
