Бях спрял до Високата Чешма да си напълня от Най-Хубавата Вода На Полуострова, когато откъм стария исторически път дойде един моторист с кош. По-точно моторист, който караше мотор с кош. Моторът бе някакво старо Чезе, еба ли му мамата, такива няма вече, от ...не Байтошово, ами Вълкочервенковско време. Та той спря и извади стъклена дамаджана да си я пълни. Докато ме чакаше, извади вестник и се зачете. Не обърнах внимание какъв.
Свърших с пълненето и тръгнах да товаря десетлитровите туби в колата, тъй като бяха 4, хванах две и направих един курс, оставяйки другите две и двете вафли в легена на чешмата. Уточнявам: бе горещо, макар, че бях пуснал климатика в колата малко, вафлите бяха на таблото и слънцето ги бе напекло, та те се бяха разтопили. Най-обикновени Морени с фъстъци, с червените обвивки, знаете. Та ги метнах за две минути в свръхстудената вода в легена на чешмата да се стегнат. Когато се върнах за втората двойка туби, видях, че човекът гледа в чешмата, вероятно вафлите. Видимо се поколеба и попита: какви са тия вафли? Естествено, помислих го за луд. Не мога да кажа, че не харесвам луди, просто не искам да имам нищо общо с тях, тъй като ценя времето си и не обичам да го харча за неща, които са ми натрапени, било то и разговори, най-често относно политическото положение у нас или по света, в по-мекия вариант относно футбола и как Бербо бил велик, пфу, примерно. Та попита ме той това и...чакай, след малко ще продължа.

Редактирано от Kиpo на 30.05.09 10:11.